Как да регистрирам търговска марка в България и Европейския съюз?

Името, логото и отличителните знаци на един бизнес често са сред най-ценните му активи. Чрез тях клиентите разпознават продуктите и услугите, свързват ги с определено качество и ги отличават от предложенията на конкурентите.

Използването на наименование в търговската дейност обаче не осигурява автоматично пълната защита, която предоставя регистрираната търговска марка. Фирменото наименование, домейнът и профилът в социална мрежа също не заместват регистрацията.

За да бъде една марка защитена, трябва да се изберат правилната територия и подходящите стоки и услуги, да се провери за по-ранни права и да се подаде редовна заявка пред компетентното ведомство.

Какво представлява търговската марка?

Търговската марка е знак, чрез който стоките или услугите на едно лице се отличават от тези на останалите участници на пазара.

Като марка могат да бъдат регистрирани например:

• думи и наименования;
• имена;
• букви и цифри;
• изображения и лога;
• комбинации от думи и графични елементи;
• форма на стока или опаковка;
• цветове и комбинации от цветове;
• звуци;
• други знаци, които могат ясно и точно да бъдат представени в регистъра.

Най-често бизнесът регистрира словна или комбинирана марка. Словната марка защитава самото наименование, независимо от конкретния шрифт и графично оформление. Комбинираната марка защитава думите и изображението в заявената съвкупност.

Ако наименованието има самостоятелна стойност за бизнеса, словната марка обикновено предлага по-гъвкава защита. Когато отличителността произтича предимно от логото, може да бъде подходяща регистрация на комбинирана или фигуративна марка. В някои случаи е оправдано отделното заявяване както на името, така и на логото.

Какви права дава регистрацията?

Притежателят на регистрирана марка получава изключително право да я използва за стоките и услугите, за които е регистрирана, и да се противопоставя на използването на идентични или сходни знаци при наличие на вероятност потребителите да бъдат объркани.

В зависимост от случая той може да се противопостави на:

• поставяне на знака върху стоки и опаковки;
• предлагане и продажба на стоки под съответното означение;
• използване в реклама и търговска документация;
• използване като част от домейн или онлайн магазин;
• внос и износ на означени стоки;
• използване в социални мрежи и платформи;
• регистрация на по-късна сходна марка.

Марката може да бъде прехвърляна, лицензирана, наследявана и използвана като актив при инвестиция или продажба на бизнеса.

Регистрацията обаче не предоставя неограничен монопол върху думата или изображението във всички области. Закрилата е свързана с посочените стоки и услуги и с територията, за която марката е регистрирана.

Национална марка или марка на Европейския съюз?

Българският бизнес разполага с две основни възможности:

1. национална марка, регистрирана пред Патентното ведомство на Република България;
2. марка на Европейския съюз, регистрирана пред Службата на ЕС за интелектуална собственост - EUIPO.

Национална марка

Националната марка има действие само на територията на България. Тя е подходяща, когато дейността е насочена основно към българския пазар и не се планира скорошно навлизане в други държави.

Предимствата ѝ са по-ограничената територия на проучването, по-ниските начални разходи и възможността рискът да бъде концентриран само в България.

Марка на Европейския съюз

Марката на ЕС предоставя единна закрила във всички държави-членки въз основа на една заявка и една регистрация. Не е необходимо да се подават отделни заявки във всяка държава.

Тя е подходяща за онлайн търговия, международни услуги, софтуерни компании, производители и бизнеси, които вече работят или планират да работят на повече от един европейски пазар.

Единният характер на европейската марка носи и риск. По-ранно право само в една държава членка може да стане основание за възражение срещу цялата заявка. Затова проучването преди подаване на заявка за марка на ЕС трябва да обхваща значително по-широк кръг права.

Изборът не следва автоматично да се прави в полза на по-голямата територия. Най-подходящата стратегия зависи от реалните пазари, бюджета, вероятността от конфликт и плановете за развитие на бизнеса.

Какво трябва да проверим преди подаване на заявката?

Една от най-честите грешки е първо да се подаде заявка, а едва след това да се провери дали съществуват по-ранни сходни марки.

Предварителното проучване трябва да обхване:

• идентични наименования;
• сходни по изписване знаци;
• сходно звучене;
• концептуално сходство;
• преводи и транслитерации;
• марки за идентични или свързани стоки и услуги;
• релевантни фирмени наименования, домейни и други по-ранни права.

Проверката не се изчерпва с търсене на напълно еднаква дума. Две марки могат да се считат за сходни дори при различия в отделни букви, графично оформление или допълнителни думи.

Например добавянето на описателно понятие като „group“, „shop“, „studio“ или „Bulgaria“ невинаги е достатъчно, за да отличи новата марка от по-ранно защитено наименование.

Също така фактът, че избраната дума не е открита при обикновено търсене в интернет, не означава, че тя е свободна за регистрация.

Може ли всяко име да бъде регистрирано?

Не. За да бъде регистриран, знакът трябва да притежава отличителен характер и да не попада в предвидените от закона основания за отказ.

Проблем могат да създадат знаци, които:

• описват пряко вида, качеството или предназначението на стоките;
• са обичайни в съответния търговски сектор;
• се състоят само от общи или рекламни изрази;
• могат да заблудят потребителите;
• противоречат на обществения ред или добрите нрави;
• съдържат защитени гербове, знамена или официални символи без разрешение;
• не позволяват да се установи ясно какво точно се заявява.

Наименование като „Бързи доставки“ за куриерски услуги например може да бъде възприето като описателно и лишено от достатъчна отличителност. Колкото по-пряко знакът описва предлаганата стока или услуга, толкова по-трудно е той да бъде монополизиран чрез регистрация.

Силната марка обикновено е оригинална и позволява на потребителя да свърже означението с конкретен търговски произход, а не просто да получи информация за продукта.

Кой трябва да бъде заявител?

Заявител може да бъде физическо или юридическо лице.

При стартиращ бизнес трябва предварително да се реши дали марката ще принадлежи на основател, на действащото дружество или на друго лице, което ще я лицензира. Регистрацията на името на неправилния притежател може впоследствие да доведе до конфликти между съдружници, основатели, инвеститори или свързани дружества.

Ако логото е създадено от дизайнер или рекламна агенция, следва да бъдат уредени и авторските права върху него. Плащането за изработването на логото невинаги означава автоматично прехвърляне на всички права, необходими за неговото използване и регистрация.

Преди заявяване е добре да се провери и дали знакът не съдържа име, изображение или друг защитен елемент, принадлежащ на трето лице.

Как се регистрира марка в България?

Заявката за национална марка се подава пред Патентното ведомство на Република България на място, по пощата или по електронен път.

Тя трябва да съдържа най-малко:

• искане за регистрация;
• данни за заявителя;
• ясно представяне на марката;
• списък на стоките и услугите;
• документите и правилата, изисквани за специалните видове марки.

След подаването Патентното ведомство определя дата на заявката и проверява дали са платени необходимите такси. Извършва се формална експертиза и проверка дали знакът отговаря на законовите изисквания за регистрация. Официално описание на етапите е публикувано на страницата на Патентното ведомство.

Ако бъдат установени нередовности или основания за отказ, заявителят получава възможност да представи становище, да отстрани допустимите недостатъци или да ограничи списъка на стоките и услугите.

Когато заявката отговаря на изискванията, тя се публикува. От публикацията започва да тече тримесечен срок, в който притежателите на по-ранни права могат да подадат опозиция.

Ако не бъде подадена опозиция или тя бъде окончателно отхвърлена, се пристъпва към регистрация и издаване на свидетелство.

Как се регистрира марка на Европейския съюз?

Заявката за марка на ЕС се подава до EUIPO, чието седалище е в Аликанте, Испания. Процедурата обичайно се провежда електронно.

EUIPO проверява:

• дали заявката отговаря на формалните изисквания;
• дали стоките и услугите са правилно формулирани;
• дали знакът притежава необходимата отличителност;
• дали са налице абсолютни основания за отказ.

Ако заявката премине проверката, тя се публикува. От публикацията започва тримесечен срок за подаване на опозиция от притежатели на по-ранни права. EUIPO изрично посочва, че опозицията трябва да бъде подадена не по-късно от три месеца след публикацията на заявката. Повече за процедурата по опозиция.

При липса на опозиция заявката може да достигне до регистрация сравнително бързо. При възникнал спор процедурата може да продължи значително по-дълго и да включва размяна на становища, доказване на реалното използване на по-ранната марка и преценка за вероятност от объркване.

Какво представлява опозицията?

Опозицията е процедура, чрез която притежател на по-ранно право се противопоставя на регистрацията на по-късна марка.

Най-често спорът възниква, когато:

• знаците са идентични или сходни;
• стоките и услугите са идентични или сходни;
• съществува вероятност потребителите да се объркат относно търговския произход.

След подаване на опозиция страните могат да водят преговори за доброволно уреждане. Възможно е заявителят да ограничи списъка на стоките и услугите, страните да сключат споразумение за съвместно съществуване или заявката да бъде оттеглена.

Ако не бъде постигнато споразумение, ведомството се произнася по спора. В зависимост от резултата заявката може да бъде регистрирана изцяло, ограничена или отказана.

Колко време действа регистрацията?

Националната марка и марката на ЕС се регистрират за срок от 10 години, считано от датата на подаване на заявката.

Закрилата може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от по 10 години срещу заплащане на съответната такса. Затова марката може да остане защитена безсрочно, ако бъде подновявана навреме и се използва съобразно закона.

Притежателят трябва да следи срока за подновяване. Ведомствата могат да изпращат уведомления, но отговорността за навременното плащане остава на притежателя.

Трябва ли марката действително да се използва?

Да. Регистрацията не трябва да служи единствено за блокиране на означение без намерение то да бъде използвано.

Ако в продължение на непрекъснат период от пет години марката не е реално използвана за регистрираните стоки или услуги, тя може да стане уязвима при производство за отмяна. Притежателят може да бъде задължен да докаже използването ѝ и при опозиция срещу по-късна заявка.

Доказателства за използване могат да бъдат:

• фактури и договори;
• опаковки и етикети;
• рекламни материали;
• публикации и каталози;
• данни за продажби;
• снимки на продукти;
• съдържание от интернет страници;
• документи за съответната територия и период.

Марката трябва да се използва в регистрирания вид или във вариант, който не променя нейния отличителен характер.

Най-честите грешки при регистрация

Сред най-честите грешки са:

1. подаване на заявка без предварително проучване;
2. избор на описателно или неотличително наименование;
3. регистрация само на логото, когато основната стойност е в името;
4. посочване на неправилни или ненужно много класове;
5. прекалено тесен списък на стоките и услугите;
6. заявяване на марката на името на неправилно лице;
7. липса на уредени авторски права върху логото;
8. пренебрегване на чуждестранни права при заявка за марка на ЕС;
9. пропускане на съобщения и процесуални срокове;
10. липса на наблюдение за по-късни сходни заявки.

Регистриращото ведомство не следи постоянно пазара вместо притежателя. След регистрацията собственикът трябва сам да наблюдава новите заявки и използването на сходни знаци и своевременно да предприема действия.

Заключение

Регистрацията на търговска марка не започва с попълването на формуляр, а с правилното определяне на знака, притежателя, територията и стоките и услугите, които трябва да бъдат защитени.

Националната марка е подходяща за бизнес, насочен основно към България. Марката на Европейския съюз осигурява единна закрила във всички държави членки, но изисква по-широко предварително проучване и носи риск от противопоставяне на по-ранни права от всяка част на ЕС.

Ако желаете да защитите име, лого или друг отличителен знак, ние можем да извършим предварително проучване, да определим подходящите класове, да подготвим и подадем заявката и да ви представляваме при възражение, опозиция или друг спор пред Патентното ведомство и EUIPO.