Лично имущество при развод: какво не се поделя между съпрузите?

Един от най-честите въпроси при прекратяване на брака е дали цялото имущество на съпрузите трябва да бъде поделено. Краткият отговор е: не.

При развод се прекратява съпружеската имуществена общност, но личното имущество на всеки от съпрузите по правило остава негова собственост. Това разграничение невинаги е очевидно. Обстоятелства като момента на придобиване, произхода на вложените средства и избрания имуществен режим могат да променят правния резултат.

Всичко, придобито по време на брака, общо ли е?

Не непременно.

Когато съпрузите са избрали законов режим на общност, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат и на двамата. Няма решаващо значение на чие име е изповядана сделката или кой е посочен като собственик в съответния документ.

Съвместният принос може да се изразява не само във влагането на пари, но и в:

• полагане на труд;
• грижи за децата;
• работа в домакинството;
• подпомагане на професионалното развитие на другия съпруг.

Законът предполага, че такъв принос е налице. Следователно съпругът, който твърди обратното, трябва да го докаже. Тези правила се съдържат в чл. 21 от Семейния кодекс.

Преди да се пристъпи към подялба обаче, трябва да се провери какъв имуществен режим е бил приложим – законов режим на общност, законов режим на разделност или режим, уреден с брачен договор.

Кое имущество остава лично при развод?

Основните категории лично имущество са уредени в чл. 22 и чл. 23 от Семейния кодекс.

1. Имуществото, придобито преди брака

Имот, автомобил или друга вещ, придобити преди сключването на гражданския брак, по правило остават лична собственост на съпруга, който ги е придобил.

Самото сключване на брак не превръща личната собственост в обща. Това важи и когато двамата съпрузи са използвали имота като семейно жилище.

Фактът, че другият съпруг е участвал в извършването на ремонти, подобрения или изплащането на задължения, също не го превръща автоматично в съсобственик. В зависимост от конкретните обстоятелства обаче може да възникне парична претенция.

2. Наследството, получено по време на брака

Придобитото по наследство е лично имущество на наследника, независимо че наследството е получено по време на брака.

Ако единият съпруг наследи - например - апартамент, земеделска земя или парична сума, другият съпруг не придобива автоматично права върху тях. Това имущество не се поделя само защото впоследствие бракът е прекратен.

Правният резултат може да бъде различен, ако наследеното имущество бъде продадено, получените средства се смесят с общи средства и с тях бъде придобит нов актив. Тогава трябва да се изследва произходът на парите и дали може да се докаже трансформация на лично имущество.

3. Дарението, направено на единия съпруг

Дарението също остава лично имущество, когато е направено само в полза на единия съпруг.

Особено внимание е необходимо при дарения от родители. Не е достатъчно впоследствие да се твърди, че родителите са предоставили парите само на своето дете. При спор трябва да може да се установи:

• кой е дарителят;
• кой е получателят;
• каква сума или вещ е дарена;
• кога е извършено дарението;
• как полученото е използвано.

Когато дарението е направено и на двамата съпрузи, то не може да се третира като изключителна собственост само на единия.

4. Вещите за обикновено лично ползване

Движимите вещи, предназначени за обикновено лично ползване от единия съпруг, са негово лично имущество. Към тях могат да спадат дрехи, лични принадлежности и други вещи, които по своето предназначение се използват само от него.

Преценката зависи не само от вида на вещта, но и от начина, по който тя действително е използвана.

5. Вещите за упражняване на професия или занаят

Лични са и движимите вещи, които служат на единия съпруг за упражняване на неговата професия или занаят. Такива могат да бъдат специализирани инструменти, медицинска техника, професионално оборудване или работен компютър.

Това правило не означава, че икономическият принос на другия съпруг винаги остава без значение. Ако имуществото е със значителна стойност и другият съпруг е допринесъл за придобиването му, при определени предпоставки той може да претендира част от неговата стойност по чл. 30 от Семейния кодекс.

6. Имуществото на едноличния търговец

Вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, могат да бъдат негово лично имущество, когато са предназначени за търговската дейност и са включени в предприятието му.

Не всяко имущество, формално свързано с бизнес, автоматично попада в тази категория. Необходимо е да се изследват предназначението на актива, източникът на средствата и включването му в търговското предприятие.

Какво е трансформация на лично имущество?

Трансформация е налице, когато по време на брака бъде придобито ново имущество изцяло или отчасти с лично имущество на единия съпруг.

Например съпруг продава апартамент, който е притежавал преди брака, и използва получените средства за покупката на нов имот. Макар новият имот да е придобит по време на брака, той може да остане лична собственост, ако се докаже, че цената е платена изцяло с личните средства.

Когато само част от цената е платена с лично имущество, може да е налице частична трансформация. Тогава съответната част от придобитото принадлежи лично на съпруга, освен ако вложената лична част е незначителна.

Достатъчно ли е парите да са били в лична банкова сметка?

Не.

Това е особено важно след постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС.

Когато недвижим имот е закупен по време на брака със средства от банкова сметка на единия съпруг, самото титулярство върху сметката не доказва, че имотът е личен. Съпругът трябва да установи личния произход на използваните средства и връзката между тях и конкретната покупка.

Например трябва да се докаже, че парите произхождат от:

• продажба на имущество, притежавано преди брака;
• наследство;
• дарение, направено лично на съответния съпруг;
• друг признат от закона източник на лично имущество.

Средства от трудово възнаграждение, свободна професия или търговска дейност не се превръщат в лично имущество само защото са постъпили по сметка, открита на името на единия съпруг.

Как се доказва, че едно имущество е лично?

Възможните доказателства зависят от конкретния случай. Най-често се използват:

• нотариални актове и договори;
• удостоверения за наследници;
• завещания;
• договори за дарение;
• банкови извлечения;
• платежни нареждания;
• документи за продажбата на предходно лично имущество;
• данъчни и счетоводни документи;
• свидетелски показания, когато са допустими;
• съдебни експертизи.

При трансформация на лично имущество е особено важно да може да се проследи движението на средствата. Колкото повече време е изминало и колкото повече преводи и тегления са извършени, толкова по-трудно може да бъде доказването.

Има ли значение на чие име е придобит имотът?

Името в нотариалния акт е важно, но невинаги е решаващо.

Ако имотът е придобит по време на брака при законов режим на общност и със съвместен принос, той може да бъде общ, дори нотариалният акт да е само на името на единия съпруг.

Обратно, имотът може да бъде придобит по време на брака, но да се окаже изцяло или частично личен, ако е закупен с доказано лично имущество.

Затова отговорът не следва единствено от нотариалния акт. Необходимо е да се изследват моментът на придобиване, произходът на средствата и приложимият между съпрузите имуществен режим.

Поделя ли се личното имущество при развод?

Личното имущество не става предмет на подялба само поради прекратяването на брака. При спор обаче може да се наложи съдът да установи дали конкретният актив действително е личен или е част от прекратената съпружеска имуществена общност.

Възможно е също единият съпруг да има право на част от стойността на определено лично имущество на другия, ако са изпълнени специалните предпоставки на закона. Това е парична претенция и не означава непременно придобиване на собственост върху самата вещ.

Защо предварителната правна преценка е важна?

Имуществените спорове между съпрузи рядко се решават единствено според това на чие име е записана собствеността. Значение могат да имат банкови операции отпреди години, дарения от роднини, предходни продажби, кредити, извършени подобрения и действителният принос на всеки съпруг.

Преди започване на съдебно производство е необходимо да се установят:

• приложимият имуществен режим;
• моментът и основанието за придобиване;
• произходът на вложените средства;
• наличните доказателства;
• възможните насрещни претенции.

Навременната консултация с адвокат по семейно право може да предотврати неправилна подялба или загуба на възможността да бъде доказан личният характер на имуществото.